Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2007 19:39 - Спомени от време отминало
Автор: victorelud Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1484 Коментари: 2 Гласове:
0



Всичко започна през далечната 1996г. на Витоша.
На пистите (тогава и Лале 2 работеше) имаше не повече от 10 сноубордиста. Това представляваше горе долу 1/5 от тогавашната сноуборд популация на София. 
В България още ги нямаше eS, Etnies и DC, а Пийтър Лайн още не беше измислил Forum Snowboards. 
Нямаше ги скъпите якета и очилата на Oakley. Нямаше дори и нормален магазин, от който да си купиш дъска или автомати. 
Всеки караше с каквото намери - ски грейки, кубинки, даже и с маратонки!!!
Наоколо обаче имаше толкова много ентусиазъм и енергия, че липсата на маркови парцалки и правилното обурудване едва ли можеше да спре някого от нас. 
Повечето се познавахме поименно и живеехме, за да караме. Бягаше се първо от часове в гимназията, а после и от лекции в университета само и само да може да си на планината и да караш с другите. 
По лифтовете скиорите още гледаха с интерес дъските и недоумяваха как се кара това "чудо". 
После всичко малко по малко се промени. Сноубордингът като спорт експлоадира в България през "98г./"99г. с всичките си позитивни и негативни страни. 
Вече беше лесно да си купиш дъска на Бъртън или Санта Круз, но имаше и един друг елемент - позьорството - който в България беше надут като балон излизащ извън нормалните пропорции. 
Започнаха да навлизат всякакви мамини дечица с прекалено много пари в портмонето и его до небесата (често пъти подлатено с трагично каране). 
Халф пайп състезанията станаха някаква смесица от модно шоу на най-новите дрешки и дъски, и събитие където новите герой с гръмки прякори можеха да покажат колко още са изпаднали от миналата зима. 
Масовизацията на спорта уби неговия ъндърграунд характер и го насочи, за съжаление, по една много комерсиална линия. 
В следващите години, тййнейджъри с панталони смъкнати до под коленете станаха обичайната гледка по българксите курорти. Панталоните им сякаш на пук ставаха все по големи и по-свлечени с всяка изминала година. Карането им оставаше на ниво да може да скочи без да се пребие (или поне не много).
Много от хората създали този спорт в България в началото и средата на 90-те започнаха да се занимават с други работи. Други се ожениха/омъжиха и се отдадоха на семейство и работа. 
Но останаха неколцина от онова поколение, които все още намират време, макар и не толкова активно, да се занимават със спорта, които промени живота им. 

Този пост е за вас. 

Респект за Зори, Волен, Лора, Ботьо, Виктория, Вальо, Фани и Орлин. 


Тагове:   спомени,   отминало,


Гласувай:
0



Следващ постинг

1. kult - ...
15.03.2007 00:03
Точно зимaтa нa 96/97 – Бaнско, бях хвърлилa око нa въпросните "дъски" :). Уви, в тaйфaтa всички бяхa скиори и aз зa дa съм в кюпa нaрaмих ските. И до сегa съжaлявaм, просто пропуснaх моментa когaто имaх ентусиaзъм и курaж в излишък )), остaнaх си със слaломките, в които тaкa и не можaх дa се влюбя нa 100%.
цитирай
2. victorelud - Никога не е късно да почнеш да караш
16.03.2007 02:18
Сега виждам и хора на по 30г. - 35г. които се учат да карат.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: victorelud
Категория: Лични дневници
Прочетен: 32271
Постинги: 5
Коментари: 10
Гласове: 246
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол