Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
14.03.2007 19:39 -
Спомени от време отминало
Всичко започна през далечната 1996г. на Витоша.
На пистите (тогава и Лале 2 работеше) имаше не повече от 10 сноубордиста. Това представляваше горе долу 1/5 от тогавашната сноуборд популация на София.
В България още ги нямаше eS, Etnies и DC, а Пийтър Лайн още не беше измислил Forum Snowboards.
Нямаше ги скъпите якета и очилата на Oakley. Нямаше дори и нормален магазин, от който да си купиш дъска или автомати.
Всеки караше с каквото намери - ски грейки, кубинки, даже и с маратонки!!!
Наоколо обаче имаше толкова много ентусиазъм и енергия, че липсата на маркови парцалки и правилното обурудване едва ли можеше да спре някого от нас.
Повечето се познавахме поименно и живеехме, за да караме. Бягаше се първо от часове в гимназията, а после и от лекции в университета само и само да може да си на планината и да караш с другите.
По лифтовете скиорите още гледаха с интерес дъските и недоумяваха как се кара това "чудо".
После всичко малко по малко се промени. Сноубордингът като спорт експлоадира в България през "98г./"99г. с всичките си позитивни и негативни страни.
Вече беше лесно да си купиш дъска на Бъртън или Санта Круз, но имаше и един друг елемент - позьорството - който в България беше надут като балон излизащ извън нормалните пропорции.
Започнаха да навлизат всякакви мамини дечица с прекалено много пари в портмонето и его до небесата (често пъти подлатено с трагично каране).
Халф пайп състезанията станаха някаква смесица от модно шоу на най-новите дрешки и дъски, и събитие където новите герой с гръмки прякори можеха да покажат колко още са изпаднали от миналата зима.
Масовизацията на спорта уби неговия ъндърграунд характер и го насочи, за съжаление, по една много комерсиална линия.
В следващите години, тййнейджъри с панталони смъкнати до под коленете станаха обичайната гледка по българксите курорти. Панталоните им сякаш на пук ставаха все по големи и по-свлечени с всяка изминала година. Карането им оставаше на ниво да може да скочи без да се пребие (или поне не много).
Много от хората създали този спорт в България в началото и средата на 90-те започнаха да се занимават с други работи. Други се ожениха/омъжиха и се отдадоха на семейство и работа.
Но останаха неколцина от онова поколение, които все още намират време, макар и не толкова активно, да се занимават със спорта, които промени живота им.
Този пост е за вас.
Респект за Зори, Волен, Лора, Ботьо, Виктория, Вальо, Фани и Орлин.
На пистите (тогава и Лале 2 работеше) имаше не повече от 10 сноубордиста. Това представляваше горе долу 1/5 от тогавашната сноуборд популация на София.
В България още ги нямаше eS, Etnies и DC, а Пийтър Лайн още не беше измислил Forum Snowboards.
Нямаше ги скъпите якета и очилата на Oakley. Нямаше дори и нормален магазин, от който да си купиш дъска или автомати.
Всеки караше с каквото намери - ски грейки, кубинки, даже и с маратонки!!!
Наоколо обаче имаше толкова много ентусиазъм и енергия, че липсата на маркови парцалки и правилното обурудване едва ли можеше да спре някого от нас.
Повечето се познавахме поименно и живеехме, за да караме. Бягаше се първо от часове в гимназията, а после и от лекции в университета само и само да може да си на планината и да караш с другите.
По лифтовете скиорите още гледаха с интерес дъските и недоумяваха как се кара това "чудо".
После всичко малко по малко се промени. Сноубордингът като спорт експлоадира в България през "98г./"99г. с всичките си позитивни и негативни страни.
Вече беше лесно да си купиш дъска на Бъртън или Санта Круз, но имаше и един друг елемент - позьорството - който в България беше надут като балон излизащ извън нормалните пропорции.
Започнаха да навлизат всякакви мамини дечица с прекалено много пари в портмонето и его до небесата (често пъти подлатено с трагично каране).
Халф пайп състезанията станаха някаква смесица от модно шоу на най-новите дрешки и дъски, и събитие където новите герой с гръмки прякори можеха да покажат колко още са изпаднали от миналата зима.
Масовизацията на спорта уби неговия ъндърграунд характер и го насочи, за съжаление, по една много комерсиална линия.
В следващите години, тййнейджъри с панталони смъкнати до под коленете станаха обичайната гледка по българксите курорти. Панталоните им сякаш на пук ставаха все по големи и по-свлечени с всяка изминала година. Карането им оставаше на ниво да може да скочи без да се пребие (или поне не много).
Много от хората създали този спорт в България в началото и средата на 90-те започнаха да се занимават с други работи. Други се ожениха/омъжиха и се отдадоха на семейство и работа.
Но останаха неколцина от онова поколение, които все още намират време, макар и не толкова активно, да се занимават със спорта, които промени живота им.
Този пост е за вас.
Респект за Зори, Волен, Лора, Ботьо, Виктория, Вальо, Фани и Орлин.
Точно зимaтa нa 96/97 – Бaнско, бях хвърлилa око нa въпросните "дъски" :). Уви, в тaйфaтa всички бяхa скиори и aз зa дa съм в кюпa нaрaмих ските. И до сегa съжaлявaм, просто пропуснaх моментa когaто имaх ентусиaзъм и курaж в излишък )), остaнaх си със слaломките, в които тaкa и не можaх дa се влюбя нa 100%.
цитирайСега виждам и хора на по 30г. - 35г. които се учат да карат.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 246
Блогрол